от ХРИСТО ИВАНОВ*
Над Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) като че тегне прокоба и съставът му не може да бъде подновен нормално от 2011 г. насам. Първо бяха проблемите с изборите на нови инспектори, после в края на 2012 г. парламентът се препъна още на старта на процедурата за нов главен инспектор и дълго не направи нов опит, с което доведе ИВСС до границата на нелегитимността, за да стигнем през миналия месец до неуспеха с кандидатурата на Веселина Тенева.
Така два парламента показаха банкрута на политическите сили в опитите им да произведат легитимни назначения в съдебната власт. Можем да се надяваме, че партиите започват да осъзнават задънената улица, до която се докараха: Брюксел е изгубил всякакво търпение, обществото ни е наелектризирано, а самият инспекторат е на път да блокира. Ето защо управляващите този път дадоха продължителен срок за номинации, с което да позволят оформянето на извънпарламентарна инициатива, а опозицията започна да търси как да я подкрепи изпреварващо.
В тази ситуация съюзът на съдиите (ССБ) пое отговорност и започна вътрешнопрофесионална консултация за излъчването на кандидатура, която да бъде предложена на народните представители, които единствени имат правото да я внесат в парламента. От съюза обявиха правила, съгласно които всеки
съдия може
да номинира
и да бъде номиниран (независимо дали членува в ССБ). Ще бъде публикувана информация за кандидатурите и те ще бъдат проверени дискретно за съмнения, които биха могли да ги дерайлират, колегите им ще могат да им поставят въпроси и да изказват становища, а накрая ще има обществено обсъждане.
След провала на предходната процедура се чуха доста гласове, че явно в съдебната система не бил останал никой, за когото да няма нещо нередно. България със сигурност има своите достойни магистрати, но те остават в сянка. Ето защо от успеха на ССБ зависи не просто да имаме функциониращ съдебен инспекторат, на карта е заложено доброто име на съдийското съсловие изобщо. Съдиите разбират това и би трябвало да се включат активно и конструктивно в тази консултация, за да могат в края да се обединят около една достойна съсловна номинация. Но резултатът на това усилие зависи и от политическите сили: дали ще внушат доверие у евентуалните кандидати, че в парламента ще се отнесат сериозно към тях в рамките на открита и честна процедура.
Ситуацията с инспектората не е случайна. Той беше създаден като флагман на съдебната реформа и днес особено ясно
маркира
безплодност
Състоянието на този докаран до ръба на незаконността орган е израз на кризата на институционалната рамка на държавата ни изобщо. Причина за това общо заболяване е омагьосаният кръг на отрицателната селекция по върховете на държавното управление. Колкото повече то бива окупирано от задкулисни кланове и срамни гешефти, толкова повече почтените професионалисти се пазят от ангажиране с политически процеси. Колкото повече се отдръпват хората, които биха могли да прелеят доверие в институциите и партиите, толкова по-голяма роля имат всякакви котерии.
Един от последните резерви на легитимност са автентичните професионални авторитети в отделните съсловия. Привличането им в институциите е път за тяхното връщане на здравата почва на общественото доверие. Това изисква конструирането с аптекарско внимание на процедури, при които достойните професионалисти да имат гаранции, че ще участват в честен избор, а обществото да може да се увери както в чистотата на кандидатите, така и в начина, по който се стига до крайното решение.
Днес независимото съдийско съсловие подава ръка на парламента и установява прецедент за това как да се излъчват кандидатури. Отговорност на политиците е да не отблъснат тази ръка, нито да я оцапат с политиканстване. Ако бъде излъчена кандидатура, тя трябва да бъде обсъдена сериозно в парламента. Само така една добра новина по отношение на избора на нов главен инспектор ще бъде важен прецедент за целия ни обществен живот и модел за легитимно и прозрачно включване на професионалните съсловия в оздравяването на държавните институции.
*Авторът е юрист, програмен директор на Българския институт за правни инициативи.
Източник: вестник „Труд„
