На 31 март в Комисията по бюджет и финанси бяха изслушани двамата кандидати за управител на БНБ. В началото на заседанието се постави въпросът дали Андрей Гюров формално отговаря на изискванията за заемане на длъжността, т. е. дали дипломата му за доктор от Виенския университет е призната в България. Дискусията приключи с положително решение на Комисията и двамата кандидати бяха допуснати до изслушване. Пръв концепцията си представи Андрей Гюров. Той започна представянето си с настоящото състояние на страната и предизвикателствата, пред които е изправена. Трябва да се осигури добра приемственост между настоящото и бъдещото ръководство на централната банка, както и да се предприемат стъпки за справяне с предизвикателствата, пред които е изправена банковата система, добави кандидатът. Гюров подчерта, че БНБ със своите решения играе съществена роля в поддържането на устойчив и неинфлационен растеж на българската икономика. Стратегическият план за периода 2022 – 2028 г. зависи от настоящето състояние на финансовата система. Банковата система към момента показва следните характеристики: стабилна и добре капитализирана система, която се изправя пред нови предизвикателства, като дигитална трансформация и киберсигурност; регулаторна среда, която се характеризира с високи и средни нива на капитализация и потенциални концентрации на риск в отделни институции. Според кандидата на „Продължаваме промяната“ банковата система е фрагментирана, с изоставащ процес на консолидация и високи такси за банковите услуги. Във връзка със стратегическия план за управление на БНБ Гюров посочи пет приоритета: ефективен и модерен банков надзор, подготовка и управление на процесите по приемане на единната валута, дигитална трансформация, подобрена вътрешна и външна комуникация и издигане авторитета на БНБ, като желано и уважавано място за работа. В представянето се отбеляза, че БНБ има да посреща няколко предизвикателства при следващия мандат на управителя – осигуряване надеждността и непрекъснатостта на платежните услуги, също и при преминаване към единната валута; изчистване на системата от проблемни експозиции и концентрации на риск; и накрая, въвеждане на автоматизирани предупредителни системи, които да регистрират, анализират и отбелязват най-рисковите транзакции в системата, особено що се отнася до държавни средства. Според Андрей Гюров това може да се постигне най-вече чрез безкомпромисно отстояване на принципите на прозрачност и равни условия за всички поднадзорни лица, пълна независимост при вземането на решения и стриктно спазване и въвеждане на най-добри практики при прилагане на надзорните мерки.
Любомир Каримански очерта как централната банка може да помогне на правителството със съветите във връзка с настъпилата кризисна ситуация, наслагването на няколко кризи, като се има предвид, че БНБ е една от институциите, която разработва задълбочени икономически анализи, изследвания и прогнози. Кандидатът също посочи основни приоритети като водещи стратегически цели за мандата 2022 – 2028 г. Първата стратегическа цел свърза с динамичното развитие на икономическите анализи, изследванията и прогнозите, вкл. по отношение на инфлацията и икономическия растеж. Според него динамиката трябва да бъде достатъчна за вземането на необходимите решения от страна на правителството и в същото време да се подава информацията достатъчно надеждно и навреме на ЕЦБ и други органи, за да има адекватна реакция от всички институции, с които си сътрудничи БНБ. Като втори приоритет посочи присъединяването към еврозоната. Другите стратегически цели са свързани с банковия надзор и регулацията, оценката на рисковете за банковата система, платежната инфраструктура и дигиталната информация, институционалното модернизиране и развитие на БНБ. Във връзка с динамичното развитие на икономическите анализи, изследвания и прогнози. Каримански посочи като изключително важно адекватността на мерките, които следва да приложи БНБ за конкретната ситуация. Според него в страната трябва да се приложат възприетите от ЕЦБ принципите за действие в случай на несигурност, а именно: незадължителонст, постепенност и гъвкавост.
Според кандидата, номиниран от Има такъв народ, трябва да се адаптира към настоящата ситуация обявената стратегия за приемането на еврото. Той предлага въпросът да се постави за разглеждане в рамките на широка професионална дискусия, защото само в рамките на професионално и задълбочено обсъждане могат да се изведат всички ползи и недостатъци. Резултатите от дискусията да бъдат представени пред обществеността. Каримански предлага инструментариум за засилване на банковия надзор, като трябва и да се изготви пътна карта, за да се осигури ориентир за това как трябва да се реагира.
Към двамата кандидати бяха зададени редица въпроси от народните представители и в обобщение въпроси, изпратени от медии и организации – от въпроси, определени от председателстващия заседанието Румен Гечев като опит за изпитване, до такива свързани с автобиографията на Андрей Гюров. И двамата кандидати бяха питани коя е червената линия, която не биха прекрачили, когато ставаме член на еврозоната; какво в управлението на валутните резерви на БНБ би могло да се промени и как ще се промени (във връзка с приемането на еврото); какви са приоритети им за справяне с уязвимостите на банките, в частност с прилагането на европейските регламенти на DORA и MiCA (Регламент относно пазарите на криптоактиви /MiCA/ и Акт относно оперативната устойчивост на цифровите технологии /DORA/); има ли изоставане в графика за приемането ни в еврозоната и кога се е случило това изоставане; уверени ли са, че България трябва да продължи по този път и да се присъедини към еврозоната и ще се стремят ли към определената дата и ли поставена цел – 1 януари 2024 г., и т. н.
Въпросите, отправени от народните представители към Андрей Гюров, бяха свързани с визията за конкретните стъпки за приемане на еврото и механизмите за плавното му приемане; инструментариума на БНБ, с които може да се постигне по-ниска инфлация и ценова стабилност; независимостта на централната банка; промените във функциите на БНБ при присъединяването на страната към еврозоната; източниците на финансиране и бюджета на БНБ; подчинения срочен дълг и пр. Прозвучаха и въпроси, свързани с това дали като гуверньор би критикувал правителството, може ли и при какви условия БНБ би предоставяла финансов ресурс на МС, какви мерки ще предприеме в посока разследване на КТБ с цел да не се допускат подобни рискове за банковата система отново. Отправени бяха и допълнителни питания по автобиографията на кандидата.
В отговор Гюров подчерта, че независимостта на БНБ не подлежи на никакво съмнение. Във връзка с инфлацията той каза, че не съществуват много преки инструменти, но все пак изброи някои индиректни. Според кандидата по-ефективният и по-пазарният механизъм винаги е бил да се работи в посока по-висока икономическа активност – да се стимулира едно по-добро производство.
Във връзка с приемането на еврото Гюров припомни, че има приет план, който следва да бъде актуализиран. Отговорностите на БНБ са свързвани с изпълнение на предвидените проекти, да се организират процесите и логистиката така, че когато България изпълнява условията за влизане в еврозоната, това от логистична и технологична гледна точка да стане по възможно най-безболезнения начин. Според него БНБ в нито една ситуация не трябва да финансира правителството.
Към Каримански беше зададен въпросът дали ще възложи на експертите на БНБ да направят коректен и акуратен анализ за всички преимущества и рискове при влизането на страната в еврозоната Беше повдигнат и въпросът за златото, което се съхранява извън България. Той също беше попитан би ли и при какви обстоятелства критикувал правителството; как вижда сътрудничеството между БНБ и МС по отношение управление на дълга; какви действия банковият надзор трябва да предприеме за оздравяване на капиталовата структура на банките, които при стрес тестовете са показали лоши резултати и изобщо по въпроса за повишаване ефективността на надзора и пр.
Каримански също подчерта, че централната банка е независима и не смята, че сред задачите й е да отправя критики към правителството. Като гуверньор той по-скоро би оповестил резултатите такива, каквито са – и за инфлацията, и за икономическия растеж. Оттам нататък вече ще остави на политическите партии да ползват тези резултати, ако искат да критикуват правителството. Според него централната банка може чрез задълбочен анализ да представи данните на обществеността и да алармира, ако има нещо, което изкривява картината, вкл. и за икономическия просперитет на страната, и за задълбочаваща се инфлация. Според кандидата на „Има такъв народ“, ако не е направен анализ по въпросите за приемането на еврото, такъв ще бъде изготвен, но по-важно е да се направи професионален анализ разходи-ползи.
И двамата кандидати се обединиха около очертаването на „червена линия“, за което посочиха настоящия курс на еврото.
*******
Отзвук в публичното пространство има по два въпроса във връзка с автобиографиите на двама от кандидатите. По отношение на Андрей Гюров това е темата за признаването на докторската му диплома в България. При Любомир Каримански това са въпроси свързани с професионалната му биография.
В медиите:
Трети опит за избор на управител на БНБ: Каримански и Гюров представят идеите си
Основателни ли са съмненията около дипломата на Андрей Гюров
Ексклузивно пред bTV: Кандидатът за управител на БНБ Любомир Каримански. Той не крие, че е работил в банка на убития Емил Кюлев
Трифонов обвини Бориславова в клевета към Каримански и надскачане на правомощия
*************************
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Българския институт за правни инициативи и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.
Проектът „Граждански мониторинг на публичните назначения – стратегически инструмент за добро управление“ се изпълнява с финансова подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „Граждански мониторинг на публичните назначения – стратегически инструмент за добро управление“ е да се очертаят възможности за противодействие на продължаващото овладяване на държавните институции чрез структурирането на механизми за осветляване на назначенията на ръководителите на еднолични или колективни органи, избирани парламента или правителството, базирани на методи за наблюдение на процедури по публични назначения.
