*Препечатано от Ureport.bg

Преподавателят от НАТФИЗ Иво Драганов ще бъде номиниран за член на СЕМ от парламентарната квота, информират източници от ведомството. Номинацията още не е съобщена официално. Очаква се кандидатурата му да бъде издигната от председателя на парламентарната Комисия по култура и медии Полина Карастоянова. Кандидатурата на доц. д-р Иво Драганов се ползва с подкрепата на председателя на СЕМ Георги Лозанов.

Драганов трябва да замени сегашния член на регулатора Анна Ханджиева, чийто мандат изтече през октомври 2014 г.

Иво Драганов е завършил кинознание във ВИТИЗ, работил е в Студия за игрални филми „Бояна“, в Студията за научнопопулярни филми „Време“, в Студия за телевизионни филми „Екран“, бил е програмен директор на Канал 1 на БНТ, член на Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ) – предшественика на СЕМ, директор на телевизиите „Европа“ и ББТ. Сега е преподавател в НБУ и НАТФИЗ.

През 2001 г., като член на медийния регулатор тогава, Драганов подкрепи избора на Иван Бориславов за изпълнителен директор на БНР, отменен по-късно от Върховния административен съд (ВАС).

В СЕМ има още един член с изтекъл мандат – Анюта Асенова, от президентската квота. На 8 май тази година президентът Росен Плевнелиев издаде указ за назначаване на Бетина Жотева, която е говорител на МВнР, на мястото на Асенова.

Съветът за електронни медии обаче отложи назначението й до избора на член на СЕМ от парламентарната квота.

Междувременно от БСП се опитаха да запазят статуквото в СЕМ, внасяйки промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), които предвиждат удължаване на приключили мандати на членове на СЕМ. Безпрецедентното предложение обаче предизви бурната реакция на журналисти и специалисти по медийно право и впоследствие не срещна подкрепа в пленарна зала.

Малко преди парламентарната ваканция Георги Лозанов, чийто последен възможен мандат като председател на СЕМ изтича през април 2016 г. – малко преди предстоящия избор на нови генерални директори на БНТ и БНР, заедно с шефката на медийната комисия лансира отново стария проект за промяна на ЗРТ от 2010 г., целящ сливане между БНР и БНТ.

Проектът предвижда създаване на радио-телевизионен холдинг между БНТ, БНР и СЕМ и беше лансиран със съдействието на Драганов, по това време съветник към регулатора.

Как ще се развива медийната регулация в лицето на СЕМ и действията му предстои да видим. Цифровизацията едва ли може да бъде определена като успешен процес, а Европейската комисия започна наказателна процедура срещу България заради мултиплексите. Причината беше, че българските власти са ограничили без основание броя на дружествата, които могат потенциално да навлязат на пазара, издавайки пет разрешителни за мултиплекси само с два конкурса през 2009 г.

През април тази година излезе и осъдителното решение на Съда на ЕС, че България е ограничавала конкуренцията при мултиплексите. Все още обаче не е открита санкционната процедура, при която ще трябва да заплатим и глобите.

Колко полезен беше този пост?

Маркирайте звезда, за да гласувате.

Среден резултат 0 / 5. Брой гласове: 0

Няма гласове до момента! Бъди първият гласувал!

Кого избира НС?

Календар

юли 2026
П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  

В ПАРЛАМЕНТА:

Народно събрание Новини от Народно събрание

  • Задълбочаването на парламентарните контакти и икономическото сътрудничество обсъдиха председателят на Народното събрание Михаела Доцова и председателят на Ландтага на Федерална провинция Баден-Вюртемберг Томас Щробъл
    by 'parliament.bg' on 16.07.2026 at 21:00

    Задълбочаването на парламентарните контакти и икономическото сътрудничество обсъдиха председателят на Народното събрание Михаела Доцова и председателят на Ландтага на Федерална провинция Баден-Вюртемберг Томас Щробъл. За нас Германия е важен партньор и бихме искали да засилим връзките си както на двустранно, така и на многостранно равнище, отбеляза председателят на парламента. България отдава значение на задълбочаването на икономическото сътрудничество между нашите страни, особено в областите на отбраната и сигурността,  енергетиката и иновациите, подчерта Михаела Доцова. Тя заяви желанието на Народното събрание за активизиране на диалога с Ландтага на Федерална провинция Баден-Вюртемберг на ниво председатели на парламенти, парламентарни комисии и групи за приятелство. По думите й парламентарните контакти допринасят за по-доброто разбиране на […]

  • На първо четене Народното събрание прие промени в Изборния кодекс, с които върна гласуването с машини, прие отпадането на район „Чужбина“ и премахна ограничението на броя секции в държавите извън ЕС
    by 'parliament.bg' on 15.07.2026 at 21:00

    Народното събрание прие на първо четене законопроекта на „Прогресивна България“, с който се възстановява машинният вот такъв, какъвто беше през 2021 г., като гласуването на хартия остава само в населено място с под 300 души. Промените предвиждат също отпадане на избирателен район „Чужбина“ и на ограничението от 20 секции в страни, които не са членки на ЕС. Предлага се още Министерството на иновациите и дигиталната трансформация и Министерството на вътрешните работи да извършват проверки на модулите от софтуера, свързани с преброяването на гласовете. Приет беше и законопроектът на ДПС, с който също се предвижда отпадане на ограничението за броя на изборните секции извън ЕС.  Народните представители приеха законопроекта на „Демократична България“ за възстановяване на машинното гласуване с контролно преброяване на контролните разписки. Той предвижда след […]

  • Народното събрание прие на първо четене законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г.
    by 'parliament.bg' on 14.07.2026 at 21:00

    Народното събрание прие на първо четене законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г .със 143 гласа „за“, 81 – „против“, и без въздържали се. Законопроектът за държавния бюджет предвижда дефицит по консолидираната фискална програма за тази година в размер на 5,7 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП). Заложените приходи, помощи и дарения в проектобюджета са в размер на 49,6 млрд. евро, а общите разходи възлизат на 56,8 млрд. евро. Според проекта максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г., е 10,1 млрд. евро. В тази сума е включен заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент „Мерки за сигурността на Европа“ (SAFE) за укрепване на отбранителната индустрия. Очаква се държавният дълг да достигне 37,7 млрд. евро или 30,1 на сто от БВП. Предвижда се общите средства за капиталови разходи през 2026 г. да достигнат 9,360 млрд. евро, като […]

  • Председателят на Народното събрание Михаела Доцова разговаря с членове на Европейската сметна палата, сред които и българския представител в институцията Илиана Иванова
    by 'parliament.bg' on 13.07.2026 at 21:00

    Председателят на Народното събрание Михаела Доцова разговаря с членове на  Европейската сметна палата (ЕСП), сред които и българския представител в одитната институция Илиана Иванова. Председателят на парламента подчерта, че в момента страната ни е на етап на приемане на държавен бюджет. Тя отбеляза,  че за обществеността е от голямо значение прозрачността, правилното и ефективно разходване на българските средства и на тези от Европейския съюз. Председателят на Народното събрание отбеляза, че Европейската сметна палата е независим  и професионален  орган и неговата работа е важна за постигането на повече публичност, прозрачност и крайни резултати, които са в полза на обществата на всички  държави членки на ЕС.   Михаела Доцова изрази мнение, че България е успяла да натрупа административен опит и капацитет в разходването на европейските средства и е […]

  • Председателят на Народното събрание Михаела Доцова откри в парламента изложба, посветена на 35 години от приемането на Конституцията на Република България
    by 'parliament.bg' on 13.07.2026 at 21:00

    Председателят на Народното събрание Михаела Доцова откри на 14 юли 2026 г. в парламента изложба, посветена на 35 години от приемането на Конституцията на Република България. В събитието участваха народни представители от 7-ото Велико народно събрание, бивши председатели на парламента и депутати от 52-рото Народно събрание. Днес отбелязваме 35 години от подписването на Конституцията, благодарение на която България е свободна, правова и демократична държава, отбеляза Михаела Доцова. Тя припомни, че на 12 юли 1991 г. 309 народни представители подписват съвременната, нова Конституция на Република България, а по-късно се присъединяват още четирима техни колеги. Стенографските протоколи, които са представени в тази изложба, показват, че е имало сериозно политическо противопоставяне, посочи председателят на парламента. Политическият дебат, в който са защитавани различни […]

Последвайте ни: