* Интервю на Самуил Огнянов, 24 часа

Премиерът Бойко Борисов ме покани след консултации с широк кръг от хора, казва кандидатът за шеф на БНБ, предложен от ГЕРБ.

България трябва да влезе в единния банков надзор.

Нужен е стрес тест на активите на банките, но да е през юли 2016 г.

– Г-н Радев, какво ви накара да приемете поканата да оглавите БНБ?

– На първо място, възможността да направя нещо полезно за страната си в труден момент и на толкова отговорна позиция. Разбира се, и начинът, по който беше отправена поканата: необходим ни е професионалист с доказани качества в страната и чужбина без политически и бизнес обвързаности.

– Кой ви покани?

– Премиерът Борисов, който ме информира, че е консултирал поканата с широк кръг от хора. Получих също така ясни индикации за подкрепа от парламентаристи от различни групи и колеги от съсловието, чието мнение високо ценя.

– От ГЕРБ ви посочиха като най-подходящ за поста. Защо смятат така? Все пак от години не сте в България.

– Те могат най-добре да отговорят на този въпрос. Предполагам, че са взели предвид факта, че

моят опит е граден и тестван в България, при това в трудни условия

Все пак съм бил зам.-министър на финансите в шест правителства и основателно или не, някои ме свързват с постигнатата фискална консолидация.

Именно опитът и постиженията ми в България са основната причина да бъда приеман добре навън, а не обратното. Друг фактор, който те най-вероятно са отчели, е десетгодишният ми опит в управление на банки, включително участието ми в управлението на най-старата международна банка за развитие в Европа.

– Държите ли да получите подкрепа от всички партии в парламента?

– Всеки би се радвал да получи широка подкрепа, но в случая въпросът е не толкова личен, колкото институционален. При сегашната криза на доверие в БНБ и при безпрецедентната ситуация на юг от нас управител с половинчат политически мандат би бил институционален проблем за страната. В този смисъл трудно би се намерил по-лош момент от сегашния за тяснопартийни сметки при вземането на решение за нов управител на БНБ и неговия екип.

– Какви спешни промени са нужни в БНБ?

– Има сериозен проблем със структурата на управление на БНБ. В момента почти

всички правомощия и отговорности по банковия надзор са концентрирани в един от подуправителите

на банката, чиято позиция при това е вакантна от доста дълго време.

Това прави цялата система на надзор силно уязвима на външен натиск и влияние. Тук са необходими бързи законодателни промени, които да ангажират отговорността на управителя и на целия управителен съвет.

– Трябва ли банковият надзор да има по-широки правомощия?

– Правомощията на банковия надзор са достатъчни, но трябва да се промени начинът, по който те се упражняват от управителния съвет. Една от най-важните непосредствени задачи е да се реорганизира дейността на надзора в съответствие с Базелските принципи за ефективен банков надзор, които са признатият международен стандарт в тази сфера. Ако бъда избран за управител, подробен план за развитие на банковия надзор в съответствие с тези принципи ще бъде подготвен и публично обявен не по-късно от края на септември.

– Може ли да има гаранция, че няма да се повтори случаят КТБ?

– Проблеми в банковия сектор е имало и ще има. Целта е да се създаде надеждна институционална рамка, която да гарантира, че те няма да прераснат в криза, подобна на тази с КТБ. Основа на тази рамка ще бъде законът за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции, чийто проект вече е подготвен от правителството с експертно участие от БНБ.

Проектът предвижда, наред с другите промени, създаването на специално звено за преструктуриране към БНБ, независимо от структурите, отговорни за банковия надзор, и фонд за преструктуриране на банки, попълван от самите банки и управляван от фонда за гарантиране на влоговете.

Необходимо е законът да бъде приет възможно най-скоро,

което ще позволи на новото ръководство на БНБ да пристъпи без отлагане към неговото изпълнение.

– Как оценявате предложенията, които дават възможност за одържавяване на банки?

– Това е само една крайна и временна мярка от всеобхватния инструментариум, предвиден в този законопроект, който включва редица други инструменти и мерки за постигане на финансова стабилност при проблеми в банковия сектор.

Законодателното установяване на този инструментариум ще даде възможност за адекватна реакция при възникването на такива проблеми, избягвайки некоординирани действия и прехвърляне на отговорности, които, за съжаление, наблюдавахме в случая с КТБ.

– Нужен ли е стрес тест за активите на банките?

– Да, възстановяването на доверието минава през такъв тест. При това решението за неговото провеждане вече е взето, независимо че текущите индикатори за състоянието на нашия банков сектор и като капиталова адекватност, и като ликвидност са добри. Това

ще бъде изключително важен тест не само за търговските банки, но и за БНБ

и е необходимо да бъде проведен много качествено.

В същото време, ако бъда избран за управител, ще убедя нашите външни партньори, че тяхното изискване такъв тест да се проведе до края на текущата година е нереалистично и ще създаде повече проблеми, отколкото ще реши.

– Какъв е реалистичният срок?

– Краят на юли 2016 г., предложен предварително от правителството, е достатъчно реалистичен и напрегнат срок. Ако пристъпим към изпълнението на тази задача в рамките на следващия месец, ще трябва да преминем през три етапа: подготвителен, до края на октомври т.г., през който трябва да се определят нейният обхват и методология и да се проведе избор на консултанти на БНБ и външни одитори и оценители; същински, до края на май 2016-а, включващ преглед на качеството на активите на банките, анализ на данните и изготвяне на предварителен доклад. И заключителен, до края на юли 2016-а, през който банките ще бъдат запознати с резултатите от прегледа и ще се проведе стрес тест на банковата система на база на тези резултати.

– Трябва ли България да се стреми да влезе в единния банков надзор?

– Категорично да. Въпросът е по какъв начин. Единият е стандартен, чрез преминаване през Валутния механизъм II, изпълнение на критериите и пълноправно членство в еврозоната, с което автоматично се присъединяваме към всички нейни сегменти, включително единния банков надзор. Другият, който може да бъде наречен асиметричен, е по линия на новосъздадения механизъм за близко сътрудничество, при който определена страна може да се присъедини към единния банков надзор, без да е член на еврозоната.

В този случай

страната поема всички произтичащи задължения,

но не получава правата на пълноправен член, включително не участва във вземането на окончателните решения и няма достъп до ликвидна подкрепа по линия на ЕЦБ или капиталова подкрепа по линия на Европейския стабилизационен механизъм. Важно е решението по този въпрос, което в крайна сметка се взема от правителството и парламента, да се ръководи не от идеология или краткосрочна политическа целесъобразност, а единствено от интересите на страната.

– Имате ли вече екип, който да влезе с вас в БНБ?

– Имам конкретно виждане за хората, които ще номинирам, ако бъда избран за управител. Ще бъде обаче безотговорно, най-вече към тях, ако предварително започна да обявявам имена.

 

CV

 Роден на 12 юли 1956 г.

 Завършил е УНСС. Има специализации в чужбина, включително в университета “Джорджтаун” във Вашингтон

 Над 20 г. работи в Министерството на финансите. Бил е зам.-министър в шест правителства след 1991 г.

 Член на НС на Експресбанк от 1996 до 1999 г. и член и зам.-председател на Банката за развитие на Съвета на Европа от 1995 до 2002 г.

 От 14 г. работи в МВФ, ръководи мисии в сферата на управление на публичните финанси за над 20 страни

Колко полезен беше този пост?

Маркирайте звезда, за да гласувате.

Среден резултат 0 / 5. Брой гласове: 0

Няма гласове до момента! Бъди първият гласувал!

Кого избира НС?

Календар

юни 2025
П В С Ч П С Н
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

В ПАРЛАМЕНТА:

Българска парламентарна делегация, водена от председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Димитър Гърдев участва в 72-рата Конференция на парламентарните комисии по европейските въпроси на националните парламенти в Европейския съюз (КОСАК), която се проведе от 8 до 10 юни във Варшава, Полша. Основна тема на форума бяха приоритетите на полското председателство на Съвета на Европейския съюз. В делегация се включиха заместник-председателят на Народното събрание Драгомир Стойнев, който е заместник-председател на Комисията, както и Димчо Димчев, заместник-председател на Комисията и Иван Герчев, член на КОСАК. Председателят на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейски фондове Димитър [повече]

Председателят на Народното събрание Наталия Киселова разговаря с председателя на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа Теодорос Русопулос. Гостът е на работно посещение в България и имаше срещи с народни представители от делегацията на българския парламент в организацията. Радвам се да ви приветствам в Народното събрание, обърна се Наталия Киселова към председателя на ПАСЕ Теодорос Русопулос. Вярвам, че по време на посещението Ви в София ще получите достатъчно аргументи в подкрепа на приключването на пост-мониторинговия диалог с България, отбеляза тя. Наталия Киселова припомни, че още през март 2024 г. Комисията по мониторинг на ПАСЕ препоръча закриване на пост-мониторинговата процедура и [повече]

Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за електронните съобщения. Измененията са внесени от Министерския съвет и от народния представител Мартин Димитров от "Продължаваме промяната-Демократична България". В доклада на водещата комисия по транспорт е посочено, че законопроектът, внесен от Министерски съвет, има за цел да приведе българското законодателство в съответствие с изискванията на европейски регламент относно единния пазар на цифрови услуги. С измененията се уреждат правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията като координатор за цифровите услуги, който ще осъществява контрол върху дейността на доставчиците на посреднически услуги на информационното общество, които не представляват платформи за споделяне на [повече]

Председателят на Народното събрание Наталия Киселова откри изложба с нарисувани от ученици портрети на видната възрожденска учителка Вела Благоева. Експозицията е по повод 40-ата годишнина на Средно училище „Вела Благоева“ – Велико Търново и беше представена в парламента по инициатива на народния представител Ангел Янчев. На откриването присъстваха и авторите на портретите, които разгледаха Народното събрание и се запознаха с неговата история и дейност. Вела Благоева е една от най-интересните жени на 19 век, подчерта на откриването на изложбата председателят на парламента. Наталия Киселова посочи, че жените в края на 19 и началото на 20 век са в основата на [повече]

Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за висшето образование, които дават възможност Министерският съвет да взима решение за закриване на частни ВУЗ-ове, които трайно не осъществяват учебен процес. С измененията се регламентира, че с „трайно“ се означава срок от шест месеца от ежегодния график на учебния процес. Народното събрание прие на първо четене законопроект за изменение на Закона за платежните услуги и платежните системи, внесен от Министерския съвет. Тези промени адаптират националната правна рамка, регламентираща платежния надзор и предоставянето на платежни услуги, за периода след присъединяването на България към еврозоната. С цел подготовка на платежните услуги и [повече]

Председателят на Народното събрание Наталия Киселова прие от името на българския парламент председателството на Парламентарната асамблея  на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. България ще ръководи парламентарното измерение на процеса от 1 юли 2025 г. до 30 юни 2026 г. Делегация, водена от председателя на Народното събрание Наталия Киселова, е в Тирана за участие в 12-тата пленарна сесия на  Парламентарната асамблея на ПСЮИЕ. По време на своето председателство България ще постави акцент върху темите, свързани с европейската интеграция на страните от ПСЮИЕ, конкурентоспособността и човешкия капитал, регионалната свързаност, енергийната устойчивост и икономическия растеж, както и върху противодействието на хибридни заплахи, [повече]

България последователно подкрепя усилията на Албания за присъединяване към ЕС, заяви председателят на Народното събрание Наталия Киселова на среща с председателя на парламента на Албания Елиса Спиропали. Българска парламентарна делегация, водена от председателя на парламента Наталия Киселова, е на посещение в Албания за участие в 12-тата пленарна сесия на Парламентарната асамблея на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. Отношенията между нашите две страни са отлични, те са изградени на солидна историческа основа, традиционно приятелство и сътрудничество, посочи председателят на Народното събрание. За България Албания е важен партньор, с когото споделяме обща визия за бъдеще на мир и просперитет в Европа [повече]

Председателят на Народното събрание се срещна с представители на българската общност в Албания. Българска парламентарна делегация, водена от председателя на парламента Наталия Киселова, е на посещение в Албания за участие в 12-тата пленарна сесия на Парламентарната асамблея на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. Наталия Киселова се обърна към българската общност с думите, че съхраняването на българското съзнание извън пределите на страната изисква всекидневни усилия както от държавните институции, така и от българските общности в чужбина. Тя поздрави всички българи за техния  личен принос за признаването на българското малцинство в Албания и за съхраняването на българския език, култура и традиции. [повече]

Последвайте ни: