На 14 и 21 януари 2017 г., в две поредни съботи, се проведе общо събрание на прокурорите в страната. Задачата му беше да избере член на Висшия съдебен съвет до приключване на мандата на настоящия състав до октомври тази година. Прокурорите избраха Розалин Трендафилов, който ще заеме мястото на уволнения през 2014 г. и починал по-късно Камен Ситнилски.
Защо е важно?
Това общо събрание на прокурорите е генерална репетиция за предстоящия избор на членове на ВСС от квотата на съдебната власт. Съгласно измененията в Закона за съдебната власт, 11 от членовете на ВСС се избират пряко на общи събрания съответно на всички съдии, които излъчват 6 представители, на всички прокурори – с 4 представители и на всички следователи – с 1 представител. За първи път новите членове на ВСС от професионалната квота ще бъдат излъчени чрез преки избори – на принципа един магистрат – един глас. Изборът на член от прокурорската квота на практика показа как работи и електронното гласуване и какво можем да очакваме след няколко месеца. Този избор очерта и евентуалните проблеми и затруднения, които биха могли да възникнат. Извън тези съображения, общото събрание беше важно и по две други причини: 1) открои какви са нагласите в прокурорската общност за самоуправление и 2) показа елементи на техническата организация на изборите.
Формализъм, липса на задълбочено професионално обсъждане и липса на конкуренция
Съгласно Правилата за провеждане на избори на членове на Висшия съдебен съвет от съдиите, прокурорите и следователите в първата събота от заседанието на общото събрание то изслушва кандидатите. Започвайки с един час закъснение на 14 януари, поради липса на кворум, събранието отдели над 5 часа, за да избере председател на събранието, мандатна комисия, избирателна комисия и избирателни секции. Същевременно прокурорите отделиха 10 минути, за да изслушат единствения кандидат – Розалин Трендафилов, заместник административен ръководител на Окръжна прокуратура – Хасково. Това беше и единственото „спорно“ решение през този ден: дали кандидатът да не се ограничава във времето за представяне на концепция и задаване на въпроси или да бъде лимитиран до 15 минути. „За“ втората опция гласуваха мнозинството от присъстващите прокурори, но и тези 15 минути не бяха оползотворени напълно. Спести се и време от дискусията, тъй като не бе зададен нито един въпрос. Като мотивация да заеме поста, Трендафилов заяви, че: „Вярвам, че въпреки краткия период мога да допринеса с практическия си опит. А в личен план, с оглед приключването на професионалната ми кариера, мисля че това е достоен нейн завършек „
По отношение на техническото обезпечаване на общото събрание, администрацията на ВСС беше свършила доста работа. Събранието беше излъчвано на живо през страницата на ВСС, беше осигурен и симултанен превод, въпреки че чужденци не присъстваха. За съжаление, озвучаването не беше на необходимото ниво и имаше значителни затруднения да се чуе изказването на кандидата в препълнения салон на зала „Универсиада“. Похвално е, че ВСС са започнали да съставят публични представяния на кандидатите, при който в удобен за ползване начин е предоставена всеобхватна информация с изключение на медийни публикации за кандидата.
Предизвестен край
В подкрепа на Розалин Трендафилов, на 21 януари – във втората събота от заседанието на общото събрание, са гласували 1086 прокурори от общо 1507, имащи право на глас (общият брой прокурори в страната). От тях 1341 бяха заявили желание да гласуват електронно чрез специално създадената онлайн система за гласуване. Чрез е-системата са гласували 1042 души, като 299 не са упражнили право на глас или по този начин са изразили протестен вот срещу кандидата. От гласувалите с хартиени бюлетини 54 магистрати, 10 са пуснали невалидни бюлетини – 18,5%, което е изключително висок процент. В крайна сметка и съвсем очаквано Розалин Трендафилов бе избран с внушителна активност от 72% и с подкрепата на 99,087% от всички гласували.
Въпросите
Това, което прави впечатление е изключително високият брой на гласувалите дистанционно, опция, която беше предвидена в закона по-скоро като изключение, но очевидно, ще се превърна в преимуществено предпочитаният вариант за магистратите. За гражданските наблюдатели на изборния процес беше невъзможно да се уверят в гаранциите за сигурност и анонимност на вота. Първо, бяхме помолени да стоим на разстояние от 5 м. от секциите, въпреки че чл. 43, ал. 2 от Правилата казва, че при преброяване и отчитане на резултатите от електронното дистанционно гласуване „могат да присъстват кандидати за членове на ВСС, регистрирани наблюдатели, представители на медиите, като им се осигурява пряка видимост“. Второ, интерфейсът на самата система за администриране на избора и гласуването не позволява да се проследи съществуват ли и какви са гаранциите за сигурност и анонимност на вота. Притеснително е становището на доц. д-р инж. Росен Радонов от Технически университет – София относно системата за гласуване на ВСС. Независимият външен експерт казва, че „талоните са предварително номерирани, а гласоподавателите се подписват под кой номер талон са получили като номерът на талона и тайната информация, която той съдържа се отпечатват едновременно. Това е изискване на възложителя, за да бъде възможно анулирането на загубени талони. Обстоятелството обаче буди опасения относно анонимността на вота. Въпреки уверенията на разработчика на системата, че софтуерът не съхранява тази информация и връзката й с подадените данни, това не означава, че друг, евентуално неправомерно внедрен софтуер не би извършил това действие“. Проблемът е, че талоните с уникалните линкове за гласуване се дават от административните ръководили срещу подпис. Тоест, нивото на сигурност на информацията тук е само едно. Дори когато си правим регистрация в елементарен сайт винаги получаваме линк на пощите си или смс като второ ниво на сигурност, а тук такова липсва. Това оставя съмнения, че сигурността и анонимността могат да бъдат компрометирани. ВСС многократно е уверявало, че системата няма кеш памет, тоест не помни данни за това кой как е гласувал, но това няма как да се провери, тъй като няма достъп до изходния код. Отделно стои въпросът как информацията се проверява при евентуално обжалване, което е обвързано с конкретни срокове.
Извън чисто техническите и организационни въпроси по провеждането на този избор, стои и много важният въпрос – защо точно сега, на финала на мандата на този ВСС, се запълва състава му. Новоизбраният член на ВСС ще изпълнява длъжността само за 8 месеца. Възможно е, това действие да е част от стратегия за подсигуряване на квалифицирано мнозинство от 17 членове, с каквото се избира председателя на Върховния административен съд (чл. 30, ал.3 от ЗСВ). В този ред на мисли, възможно е да очакваме сегашният състав на ВСС да открие процедура за избор на председател на ВАС, тъй като мандатът на Георги Колев изтича в края на тази година.
Какво предстои?
На 15 декември 2016 г. ВСС прие хронограма за предстоящите избори на членове на ВСС от съдебната власт. В табличен вид може да видите сроковете:
Публикувано от Български институт за правни инициативи на: www.bili-bg.org
