Препечатано от Капитал, автори Велина Господинова и Паулина Михайлова
Власт върху всички бизнеси, по всяко време и по всякакъв повод. Това имат в ръцете си регулаторните органи като КЗК, КРС, КФН, СЕМ и т.н. Зад трибуквените абревиатури се крият възможности за милиарди. Затова и в момента, когато изтичат или вече са изтекли мандатите на техни членове, често можещи да формират и мнозинство в съответния орган, логично е управляващите, в чиито ръце е изборът им, да са се заели с него. Нищо такова обаче не се случва. ГЕРБ (поне публично) не издига кандидатури, а нито една от партиите не е повдигнала темата официално.
А това, че едно решение се бави, е ясен сигнал, че има опасност да бъде взето на тъмно, без анализ на работата на съответния регулатор досега и обсъждане как тя да се подобри. За което говорят и нашепванията за тайни списъци, носени от някого – без дискусия, без изслушвания на идеи какви политики да се водят, без доказване на авторитети.
Което не просто е поредно доказателство за лоша употреба на властта, а е обидно и опасно за всички сектори и техните клиенти.
Регулаторите са важни, защото последствията от решенията им засягат на практика всеки. А тези решения се вземат от група личности: за тарифите на тока, за цените на водата, за промоциите на мобилните оператори, за това колко да струва доставката на телевизия или интернет, да се спре създаването на монопол при разпространението на всякакви стоки, да не се допускат системни заплахи за финансовата стабилност (тоест спестяванията или осигуровките на всички нас), или как се разпределят парите от държавните поръчки.
Всичко това заедно с чудовищно много пари (или липсата им) в касите на съответните компании зависи от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), Съветът за електронни медии (СЕМ), БНБ, Комисията по финансов надзор (КФН), както и други ведомства, които нямат статут на регулатори, но управляват или надзирават публични средства или възпират злоупотреби – като Националния осигурителен институт (НОИ) и Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
Във всички тези институции има изтекли или изтичащи мандати. А хора няма, което е притеснително. Защото, ако на теория те са независими, професионалисти, опитни, авторитетни, безкомпромисни, принципни и решителни, на практика много от тях стават прави, когато говорят по телефона с началника. Който и да е началник в момента. Или който те възприемат като такъв.
Тайните списъци
Изборът на членовете на регулатори и комисии от квотата на Народното събрание винаги е ставал след пазарлъци между парламентарните групи, някои от които сложни – особено за такива постове, за които се изисква по-голямо мнозинство или там, където гласуването е тайно. Интересът винаги е особено голям, защото мандатите са между четири-пет и шест години, което означава, че назначените ще останат на постовете си в следващия парламент дори ако формацията, която ги е предложила, е в опозиция. По тази причина за партиите е важно да имат свои представители в тези органи. Не че е гарантирано, че в бъдеще те няма да бъдат подчинени на чужда воля или дори сменени, но има шанс да останат на постовете и верни на този, който ги е назначил.
Въпреки че още в края на април председателят на парламента Цецка Цачева разпрати на парламентарните групи подробна справка какъв избор предстои с точните дати, на които мандатите в различните комисии изтичат, от мнозинството твърдят, че все още нито имат кандидатури за повечето постове, нито са обсъждали кадровите назначения. Като причини за забавянето от ГЕРБ и Реформаторския блок посочват концентрацията върху предстоящия избор на управител на БНБ и върху идващите местни избори. Доколкото обаче това е точно толкова неадекватно, колкото звучи, не е изключено забавянето да е тактически ход на най-голямата партия в мнозинството, с който умишлено преговорите около назначенията да се отлагат, за да бъдат поставени на дневен ред в последния момент. И така да се избегнат дългите преговори и минимализират евентуалните претенции на някой от коалиционните партньори. За което говори и фактът, че според някои от депутатите списъци с кандидати за всички постове има, но те просто се държат в тайна.
Другата очевидна възможна причина е изборът да се бави, за да се държат в зависимост сегашните фигури на въпросните постове, които по закон продължават да изпълняват функциите си до встъпването на приемници.
Каквото и да е обяснението, то не говори добре за нито една от партиите, защото всяка от тях може да повдигне темата и да настоява за прозрачност при назначенията.
КЗК – краят на една легенда?
Основният състав на КЗК от петима комисари, включително и председателят, трябва да се смени през септември. Според ресорния Закон за защита на конкуренцията (ЗЗК) изборът трябва да стане до два месеца преди изтичането на мандатите (23 септември). Петко Николов оглавява мегаструктурата вече втори мандат, което значи 12 години. Нагласите сред управляващи политици и адвокати, поне на този етап, са трети да няма, но имена за наследници още не се споменават. Освен това на второ четене в парламентарната икономическа комисия беше приет текст в ЗЗК, според който дори втори мандат ще е невъзможен. Той бе подкрепен от ГЕРБ и Реформаторски блок, а против се обяви единствено депутатът от ДПС Йордан Цонев.
Според източници на “Капитал” РБ са твърдо против Петко Николов отново да заеме поста, а според депутати от блока тази комисия им е приоритетна. Някои от източниците не изключват вариант изборът на членовете да стане на принципа, по който бяха избрани хората в енергийния регулатор – почти всички групи имат свои представители, а ГЕРБ даде председателското място на реформаторите.
КЗК е най-мощният регулатор, който с едно решение може да убие всяка фирма. Причината е, че санкциите, които тя има право да налага, са огромни (до 10% от оборота), а обхватът на действия – безбрежен. Комисията търси лоши монополни практики, картели, разрешава сделки по сливания и придобивания.
За разлика от повечето си колеги в Европа българската КЗК има и две други полета на действие – глобява за нелоялна конкуренция и отсъжда за обществени поръчки за милиарди и за концесии. Точно тук регулаторът може да се развихря най-много, тъй като решенията не се надзирават от Брюксел. Това е и една от областите, които го правят изключително привлекателен за политици, които участват в различни корупционни схеми. Ако някой контролира КЗК, той има огромно влияние върху всички обществени поръчки. Ако има и влияние в различните министерства, както и близки фирми, може да затвори цялата верига по раздаване, контрол и изразходване на парите на данъкоплатците.
За два мандата под ръководството на Николов КЗК няма да бъде запомнена с разбит монопол или картел. Затова пък твърде често беше сляпа за превземане на сектори от един играч. Например за овладяването на огромен дял от дистрибуцията на вестници от група, контролирана от Делян Пеевски. Или за сделките, с които Христо Ковачки придобиваше въглищни мини, топлофикации, топлоцентрали.
Често в действията на регулатора прозираха и зависимости от силните на деня. Например сделка за “Булгартабак” се одобряваше за под две седмици, а за НУРТС – за девет месеца. В първия случай купуваше Пеевски, във втория – компания на изпадналия в немилост Цветан Василев.
Комисарите дотук бяха избирани от депутатите без състезание и дебати. Партиите се разбираха и назначаваха състава на тихо и тъмно. Тъй като решенията в КЗК се взимат колективно, нужното мнозинство е от четирима. В миналото дори се стигна до куриоз – Петко Николов загуби контрола си и се наложи депутатите да увеличат броя на членовете от пет на седем, за да възвърнат статуквото.
КРС – равни и по-равни
Мандатите на трима от петимата членове на КРС – парламентарната квота, изтекоха на 8 юни. Председателят Веселин Божков е от квотата на Министерския съвет и е на поста от 2007 г., като през 2012 г. беше преназначен за още пет години. От квотата на президента Андреана Атанасова е член от миналото лято. За местата на Константин Тилев, Ирина Романска и зам.-председателя Никола Колев обаче спрягани имена няма, освен че за Тилев ГЕРБ обмисля евентуално да остане на поста (той е бивш съветник на ГЕРБ в Столичния общински съвет). В сектора е известно, че се обсъжда вариант и останалите двама да се запазят в регулатора.
Решенията в КРС се вземат с просто мнозинство, тоест необходими са трима от петимата членове. Достатъчно е впрочем присъствието на трима, като двама гласуват “за”, за да се вземе каквото и да било решение. Председателят е “пръв сред равни”. На практика обаче на негово подчинение е цялата администрация, което означава, че отделните комисари нямат ресурса, включително човешки, за да подготвят какъвто и да било проект, който не е одобрено от него.
Трима нови членове биха могли да разбъркат хегемонията в регулатора именно заради начина на вземане на решения. Но поне засега няма сигнали ГЕРБ или РБ да имат желание за това.
КРС е важна за телеком индустрията, защото огромен процент от приходите на всяка компания там зависят от регулаторната намеса. Показателно е как с едно свое решение преди две години – да намали тарифите за терминиране на трафик на едро между операторите, КРС отряза около 100 млн. евро годишни приходи на българските телекоми. Правомощията на комисията от години само се увеличават, а политиката на ЕС е за все по-дълбоко навлизане на властта в бизнеса на компаниите. Според последните промени в Закона за електронните съобщения например решенията на КРС подлежат на предварително изпълнение, а операторите са длъжни първо да ги изпълняват, а едва после могат да обжалват.
В същото време случаят с цифровизацията, за която България наскоро беше осъдена от еврокомисията, пък е достатъчно ярък пример за политическа злоупотреба с КРС. Регулаторът издаде лицензите на мултиплекси, контролирани от една и съща група – на Цветан Василев, след процедура, проведена по реда на очевидно порочен закон. А резултатът освен присъда от Люксембург е провалена цифровизация.
“Онази” комисия
Комисията за финансов надзор (КФН) в последните години е изтъкана от вътрешни конфликти и външни скандали. От избирането на настоящия й петчленен състав под ръководството на Стоян Мавродиев досега председателят в различни периоди е влизал в открити публични конфликти с трима свои заместници.
Равносметката очертава като най-ветровит поста на зам.-председателя, отговарящ за “Инвестиционен надзор”. Той първо беше овакантен от Димана Ранкова, а после от избрания да довърши мандата й Николай Попов, който се оттегли в края на миналата година. Оттогава всъщност постът не е зает и задълженията се изпълняват от свободния член, отговарящ за пазарните и макроикономическите рискове, Владимир Савов. Това е едната позиция, която със сигурност трябва да бъде попълнена.
Другата е на зам.-председателя, отговарящ за “Осигурителния надзор”. Мандатът на понастоящем заемащия поста Ангел Джалъзов изтече още през юли 2014 г. По закон председателят трябва да предложи номинации за двата поста и те да бъдат гласувани от парламента. Това обаче така и не се случва и реално комисията остава до голяма степен под контрол на Мавродиев. Джалъзов се приема за най-доверения му член, който традиционно подписва от името на председателя, когато отсъства. Той остана до него, когато в средата на 2013 г. двамата други заместници тогава (Борислав Богоев и Николай Попов) излязоха с остро становище, че регулаторът се управлява едва ли не еднолично. За оставката на Джалъзов с официално писмо настояха и всичките девет лицензирани пенсионни компании в страната.
По закон ролята на председателя е сравнително ограничена, като най-важните правомощия в трите направления са на заместниците. Реално обаче чрез промени в правилника на КФН идеята на закона беше подменена, като ключови решения вече трябва да се съгласуват с директно назначени от председателя новосъздадени фигури като тази на главния секретар. Този пост се заема от Андон Георгиев, който е дългогодишен съдружник и партньор на Мавродиев в предишния му бизнес на офшорен адвокат.
Мандатът на самия Мавродиев изрича през юли 2016 г. Междувременно при редица скандали около него и дейността на комисията имаше призиви за оставката му, но до нея така и не се стига. Избран от ГЕРБ (чийто съосновател и впоследствие депутат е), той оцелява и при управлението на БСП и ДПС. От този период датират и честите му визити в кабинета на мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев, за които стана ясно от изтеклите тетрадки на охраната на сградата на банката. Той обаче отрича КФН да носи каквато и да било отговорност за фалита на КТБ – въпреки че тя и дружества от орбитата й са поднадзорни по много линии. А по оценки на самата КФН преките загуби в подопечните й сектори от фалита на банката ще са поне 100 млн. лв.
КФН е ключов регулатор, под чието крило е целият небанков финансов сектор. Това включва всички инвестиционни посредници, взаимни фондове, застрахователи и пенсионни компании – или общо активи под управление от порядъка над 10 млрд. лв. плюс още публични компании с пазарна капитализация от над 7 млрд. лв.
Властта зад екрана
Съветът за електронни медии (СЕМ) също е на прага на важни промени. Медийният регулатор се състои от петима членове. Трима се избират от Народното събрание, а двама се посочват от президента. В момента двама са с изтекъл мандат: Анна Хаджиева от парламентарната квота и Анюта Асенова от президентската. Росен Плевнелиев вече посочи, че на мястото на Асенова ще влезе журналистката Бетина Жотева. Предстои парламентът да посочи свой кандидат. Жотева не може да влезе в СЕМ, докато НС не посочи своята кандидатура, защото по закон указът на президента влиза в сила едновременно с избора на другия член. Така към момента Хаджиева и Асенова остават в регулатора и изпълняват задълженията. Историята помни няколко случая, при които парламентът се е бавил с избора на кандидатура за СЕМ и по две години, защото между партиите текат пазарлъци коя да прати свой човек.
Догодина изтича мандатът и на Георги Лозанов като член на съвета. По закон на неговото място трябва да бъде посочен нов представител също от парламента. Не е изключен сценарий, при който депутатите ще посочат двама свои представители чак догодина. Което означава предложението на президента да чака. Подмяната на караула в медийния регулатор е важна, защото догодина изтичат мандатите и на генералните директори на обществените БНТ и БНР. И СЕМ с напълно променено мнозинство ще избира кои да са те. Логично е при настоящото разпределение на силите в съвета ГЕРБ или Реформаторският блок да се борят да влезе техен представител. Кандидатура от тази част на политическия спектър заедно с двете предложения на президента могат да осигурят мнозинство от три гласа, с които да бъдат избирани генералните директори на двете медии.
От хората, които влязат в СЕМ, зависи дали те ще успеят да запазят органа, който регулира съдържанието на радио- и телевизионните оператори. Безличен регулатор ще направи по лесна така обсъжданата конвергенция между СЕМ и КРС (както е и на други пазари в Европа). Медиен регулатор с по-силни и разпознаваеми в обществото фигури с позиция ще се пребори за съществуването си и така няма да пострада регулацията на съдържанието.
