ДО
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА Р БЪЛГАРИЯ
НА ВНИМАНИЕТО НА:
Г-ЖА МЕГЛЕНА КУНЕВА
Заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси
СТАНОВИЩЕ НА БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ ЗА ПРАВНИ ИНИЦИАТИВИ (БИПИ)
Относно: Проект на Закон за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности (22.05.2015 г.)
Предотвратяването на потенциални корупционни практики и справянето с корупцията са едни от най-сериозните проблеми на нашето общество през последните 25 години. Бяха изписани редица документи и създадени редица органи за преборване на повсеместната корупция, но резултатът от тяхната работа остана незадоволителен. Същевременно в обществото се настани твърдото усещане, че без някакъв елемент на корупция, нищо свързано с държавнатата администрация – било на местно или на национално ниво, няма да се осъществи. От изключение корупцията се превърна в правило, в необходимост за получаване на услуги, дължими иначе по закон. Особено опасна е тази практика по високите етажи на властта, защото тя възпитава поведение на недосегаемост и елиминира конкуренцията.
Настоящият проектозакон прави опит да създаде механизъм за контрол и проверка още на входа към висшата държавна администрация и по този начин да действа превантивно. Коментарите на БИПИ са насочени най-вече към някои принципни положения в тази превантивна рамка.
1) Относно разпоредбата на чл. 4 предлагаме „Политиката за” да отпадне, тъй като думата носи особена тежест в контекста на други сфери от обществения живот. Макар и в мотивите към проекта да се споменава, че Националното бюро за предотвратяване на корупцията е независим държавен орган за осъществяване на политиката за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности, в разпоредбите на закона употребата й не е уместна.
2) В чл. 4, т. 3 е предложен принципът „пропорционалност на намесата в личния и семейния живот”. Предлагаме да бъде дадена легална дефиниция на този принцип с оглед на неговата важност и на възможностите за разнопосочно тълкуване.
3) В обхвата на лицата по чл. 5, ал. 2 следва да попаднат и лицата, представляващи държавата в органи на търговските дружества с държавно участие в капитала.
4) В чл. 10, ал. 1 е нужна по-прецизна дефиниция на „поне 5 години на ръководна длъжност”. Пораждат се следните въпроси: изискването се отнася само за държавна длъжност или и за такава в частния сектор? В каква релевантна сфера на дейност и без прекъсване ли се има предвид да бъдат тези 5 години? Това са въпроси, които е важно да бъдат нормативно прецизирани с оглед високата заявка, която поставя Бюрото за бъдещата си работа.
5) В чл. 11, ал. 1 предлагаме мандатът на директора и на заместник-директора да бъде с продължителност от 3 години с право на не повече от два последователни мандата. Намираме, че такава продължителност на ръководен позиция съобразява стандартите за демократичност, които България се стреми да приложи спрямо управлението на публични структури, а и за да се предотврати т.нар. срастване с власт за определени лица.
Относно процедурата за назначаване на нов директор и на заместник-директор предлагаме същата да се ОТКРИВА не по-рано от 6 и не по-късно от 3 месеца. Опитът на БИПИ от наблюдения на процедури за избор на ръководни позиции в съдебната власт и в други сфери на публичния живот, е показал, че краткото време дава основания за съмнения за предварително взети решения, симулиран избор и в крайна сметка на корупционни практики и в тази област. Предлаганият от нас срок не е самоцелен, а необходим, за да може процедурата да престои, да се „уталожи” във времето и в общественото внимание. Този срок ще потвърди и намеренията на назначаващия орган за провеждането на прозрачен и отговорен избор.
Във връзка с това, в чл. 17, ал. 2 намираме за необходимо да се въведе и допълнително изискване на наличие на общ трудов стаж от поне 5 години за назначените за инспектори в Бюрото. Настоящата разпоредба предвижда изискване, изключае проверката за почтеност, единствено за наличие на висше образование.
6) Провеждането на ежегодния независим външен одит по чл. 22, ал. 1 също следва да се разпише по- подробно, най-вече по отношение на процедурата за избор на външен одитор и обхвата на проверката.
7) Извършването на проверка за имущественото състояние на лицето, заемащо висша публична длъжност, следва да се разпорежда при установено несъответствие в размер на и над 5 000 лв., а не 10 000 лв, както е предвидено в чл. 34, ал. 2. Отбелязваме, че в Проекта на ЗИД на Закона за съдебната власт от 29.05.2015 г. също се предвижда установяване на заключение за несъответствие при суми над 5 000 лв. (вж. чл. 175в от ЗИД на Закона за съдебната власт от 29.05.2015 г.).
Относно предвидения 6-месечен срок за извършване на проверка от образуването й е добре да се предвидят основания за удължаване на срокове за извършване на конкретни действия по проверката; вкл. да се установи до какъв етап или по всяко време се има предвид проверяваното лице да може да представя и сочи нови доказателства (чл. 38, ал. 3). Необходимо е да се уточни дали докладът по чл. 39, ал. 1 също се изготвя в този 6-месечен срок. Настоящата формулировка е неясна в тази посока.
8) България е република с парламентарно управление. Предложеният модел за избор на директор на Националното бюро за предотвратяване на корупцията не уплътнява налагането на парламентаризма като практика за развитие на демократичната институционална инфраструктура. Ръководителят на органа, натоварен да предотвратява корупцията по високите етажи на властта трябва да бъде еднакво отдалечен от нея. Народното събрание е институция, която предлага пространство за политически дебати и различни гледни точки при вземането на решения.
На база на изложеното, предлагаме в проекта на закон да се премине към модел, при който директора на Бюрото се назначава от Народното събрание при изчерпателно регламентирана процедура. Назначаването на директора от Народното събрание по предложение на министър-председателя ще доведе до допълнителна легитимност на избрания кандидат. Нашето предложение за назначаване на Директора на Бюрото от Народното събрание реферира и към чл.8 във връзка с чл.14, ал. 1, т.7 и чл. 35, ал.4 от законопроекта.
БИПИ призовава в проекта на закон да бъде разписана подробно процедурата по избор, включително с необходимите задълбочени проверки на професионалните и нравствени качества на кандидатите. Във връзка с това бихме искали да Ви запознаем с разработените от нас Единни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати, подготовка за избор и избор на органи по действащото законодателство. Документът представлява „идеален“ модел за провеждане на назначения, гарантиращи прозрачност, почтеност и отговорност на назначаващия орган. С активното участие на БИПИ, част от принципите на исканите от нас стандарти за назначенията, бяха въведени в Правилника за организацията и дейността на 43 Народно събрание.
Експертният екип на БИПИ е на разположение за бъдещо сътрудничество.
05.06.2015 г.
Екипът на Български институт за правни инициативи
