ДО

Г-жа ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 44-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОПИЕ ДО:

Г-н ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПГ НА ПП ГЕРБ

Г-жа КОРНЕЛИЯ НИНОВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПГ „БСП ЗА БЪЛГАРИЯ“

Г-н ВОЛЕН СИДЕРОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПГ „ОБЕДИНЕНИ ПАТРИОТИ“

Г-н МУСТАФА КАРАДАЙЪ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПГ „ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ“

Г-жа ГЕРГАНА СТЕФАНОВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПГ „ ВОЛЯ – БЪЛГАРСКИТЕ РОДОЛЮБЦИ“

Г-н ДАНАИЛ КИРИЛОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ

КОПИЕ ДО

МЕДИИ

 

Относно: избор на органи от Народното събрание

 

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Конкретен повод да отправим това открито писмо до Вас са публично изразените мнения на народни представители във връзка с изтичащия на 20 март 2019 г. мандат на настоящия състав на Централната избирателна комисия и заявените намерения да не се проведе процедура за избор, съгл. чл. 46, чл. 47 от Изборния кодекс във връзка с чл. 93 от ПОДНС.

Като организация, която от осем години наблюдава систематично публичните процедури по избор от законодателната власт и в съдебната власт, с неудовлетворение отбелязваме, че Народното събрание продължава да нарушава законови разпоредби, когато осъществява правата и задълженията при избора изцяло или частично на колективни и еднолични независими контролни, надзорни и регулаторни органи.

Спазването на мандатността при упражняването на публична власт е фундаментален стандарт за демократичност. Това е изрично посочено в Решение 13/2010 г. на Конституционни съд на Република България от 2010 г.: „Мандатността е механизъм установен от Конституцията или от закон, за демократично конституиране, устройство и функциониране на държавните органи чрез предоставянето им на определени правомощия за определен период от време. Това е способ за отразяване на политическата воля на народа (суверена) при конституирането им и осъществяването на тази воля. Затова мандатността се определя като защитен механизъм на демокрацията.“

От обществена гледна точка е неприемливо законодателният орган системно да нарушава сроковете, в които следва да изпълни задълженията и правомощията си да конституира органи, особено когато няма нито правна, нито политическа логика или обстоятелства, които да налагат подобни изключения.

Народното събрание изпитва системни дефицити в провеждането на публични и прозрачни процедури за избор. Скандалите, свързани с избора на органи, в предходни състави на парламента имаха силен обществен отзвук. Настоящият състав на Народното събрание също се проваля в опита си да даде гаранции на обществото, че изборите, които прави, са основани единствено на професионалните и морални качества на кандидатите, а не почиват на тясно партийни и конюнктурни интереси. Ярки примери в това отношение са изборът на членове на Висшия съдебен съвет, на нов състав на КРДОПБГДСРСБНА, на Бюрото за контрол над СРС и др. Фактът, че Народното събрание не провежда процедурите за избор в срок създава устойчивото впечатление, че изборите се провеждат тогава, когато се намери „правилния“ човек и процедурите се огъват спрямо конкретни лица.

През 2019 г. предстои Народното събрание да попълни изцяло или частично състава на Комисията за защита на личните данни, Комисията за финансов надзор, Съвета за електронни медии, Комисия за регулиране на съобщения и др. Функционирането на тези институции засяга спазването и прилагането на основни човешки права и има ключово значение за цели публични и частни сектори.

Във връзка с това, искаме да призовем народните представители:

·        да спазват законоустановените времеви рамки, в които да провеждат публични, прозрачни, отговорни и почтени процедури;

·         да се усъвършенстват механизмите за селекция на кандидатите като изискват от тях предоставянето на концепция за управление спрямо позицията, за която са предложени;

·        ресорните комисии по избора да провеждат обществени и експертни дискусии за състоянието на органите, заедно с кандидатите;

·        да се поддържа и актуализира публичен електронен календар с мандатите на органите, които се избират и тези, които отчитат дейността си пред Народното събрание.

Непридържането към законовите правила, от страна на Народното събрание, дава изключително лош сигнал към широката общественост. Тази негативна тенденция се усеща особено силно в период, когато българското общество се стреми да постигне консолидирано демократично съществуване и работещи институции. Народното събрание се отклонява и от усилията на международната общност, залегнали в Целите за устойчиво развитие на ООН и по-специално в цел 16, част от която е насочена към „създаването на ефективни, отговорни и прозрачни институции на всички нива“. Надяваме се, че народните представители ще спазват общовалидните правила и ще намерят правилния подход, чрез който да повишат критично ниското доверие във върховната представителна институция в страната.

 

С уважение,

БИЛЯНА ГЯУРОВА-ВЕГЕРТСЕДЕР

ДИРЕКТОР

БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ ЗА ПРАВНИ ИНИЦИАТИВИ