Наблюдение и анализ на избора на регулаторни и контролни органи от Народното събрание (2013 – 2023 г.)
През 2013 г. екипът на Български институт за правни инициативи (БИПИ) започна работа по гражданско наблюдение на процедури за избор на органи от Народното събрание. Мотивите ни да реализираме тази дейност са, на първо място, високият обществен интерес към това как парламентът избира състава на регулаторите – процес, често съпровождан от скандали и много дефицити. На второ място, самочувствие за това наблюдение ни дава и успешният мониторинг на процедурите за избор на ръководители на органи на съдебната власт. През годините Висшият съдебен съвет и Народното събрание наложиха стандарти при изпълнение на тези свои задължения, като смеем да твърдим, че това се постигна и заради нашата работа по застъпничество за налагане на тези стандарти. За съжаление както ВСС, така и парламентът, и правителството не са последователни в тяхното прилагане, напротив, отклоняването от стандартите се е превърнало в практика.
Народното събрание не само, че не изпълнява конституционните си задължения да избира членове на еднолични и колективни органи, но предизвика и серия от решения на Конституционния съд по повод начина си на кадруване, които сме разгледали в анализа. Парламентът продължава да поставя непотизма и партийната логика над принципите на прозрачност, почтеност и отговорност при избора на органи. В проекта на Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България от 28.07.2023 е предвиден нов член 91б (1) „Народното събрание избира независими регулаторни и контролни органи при спазване на най-малко следните изисквания: разумен срок за внасяне на предложения, за обсъждане и изслушване на кандидатите и предвиждане на възможност за представители на обществеността да дават становища и наблюдават процеса, както и ограничаване броя на последователните мандати.“, с който се прави опит на най-високо нормативно ниво да бъдат закрепени тези принципи и стандарти. Предложеният текст обаче дава възможност за различни интерпретации и следва да бъде преосмислен и прецизиран. Независимо от това, фактът, че темата с назначенията се повдига на конституционно ниво е показателен за обществената значимост и чувствителност към избора, състава и работата на независимите регулатори.
За провеждане на мониторинга и изготвяне на оценка на проведените процедури е разработена специализирана методология. През последните две години надградихме наблюдението в рамките на проект „Граждански мониторинг на публичните назначения – стратегически инструмент за добро управление“, който се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП /септември 2021 г. – август 2023 г./. Методологията включва както оценка на процедурите от гледна точка на конкурентост, прозрачност и включеност, така и създаване на публични представяния/профили на кандидатите. Те се базират на публично достъпна информация за техния образователен и професионален опит, имуществено състояние, публичен имидж и др. През 2014 г. мониторингът на публичните назначения, осъществяван от БИПИ, бе отбелязан в Доклада на групата GRECO към Съвета на Европа като единствената добра практика за борба с корупцията в частта за България. Данни от 10-годишната ни работа по мониторинг на парламентарните назначения са отразени в настоящия анализ.
За обществото ще е винаги важно на кого и как парламентът поверява отговорността за регулиране на цели сектори от икономиката и обществените отношения като: банковия и финансовия сектор, здравноосигурителните разплащания, защитата на конкуренцията, защитата на личните данни и дискриминацията, в рамките на съдебната власт и др. Да се научим как да правим тези избори, съблюдавайки спазването в максимална степен на стандартите за публичност, прозрачност, почтеност, отговорност, конкурентост и включеност, е стълб в изграждането на консолидирана демократична институционална инфраструктура и утвърждаването на върховенство на правото.
****************************************
Анализ са изготвени с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документите се носи от Българския институт за правни инициативи и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тези документ отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.
